24.05.2009 г., 14:54

Раздумка

857 0 20

Цял живот, приятел, аз това се уча:
женски да се моля, мъжката да псувам.
Времето е кофти, но на хора случих.
Нищо, че държавата пет пари не струва.

Някой си играе с нас, както аз със думите,
дето ги събирам и редя без цел.
Затова, приятел, пак ти казвам: умната!
Всекиму дай точно, колкото си взел.

И за мое всичко, искам ти едничко:
за късмет и здраве в тая немотия,
ако си набожен - запали свещичка,
ако си безбожен - пий една ракия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...