Раздумка с Господ
РАЗДУМКА С ГОСПОД
Р. Чакърова
Пак ще се срещнем. Не "сбогом" ще кажа. До утре!
Ще звучи вероятно "злокобно", подобно закана...
Сякаш десет лимона съм сгризала същата сутрин
и съм спала "накриво", понеже накриво съм станала...
И когато изричам нещата, зова ги по името,
сякаш "двоен език на змия" ще "изсъска" студено.
Мощен "бич" за ухото ще бъдат куплетите, римите,
тъй изпълнени с хлад и метал... Като мене.
Цял колчан от стрели са навсякъде впити, боли.
Няма здраво местенце да видиш сред толкова рани.
Е, сега ме разбираш... Разбираш ме, Боже, нали...?
Затова и не стъпвам от дълги години във храма.
Свещи даже не паля и вкъщи (най -малко от век...),
но цигари – виж! Винаги! В празник и в делник.
И макар, че кървя, се опитвам да бъда човек.
Не... Не е за пред Теб... Някак тъй – самоцелно...
И късметът се случи – настъпи желаният час!
Най-подир се яви и небесното царство видях.
Щом и Ти се постресна от мойто подобие Аз,
ще си пуша на воля – да не идвам "на гости" без грях...
Вдън земята потънах, че хвана ме с празни ръце
и от смут изпари ми се всякаква реч и молитва,
но пък имам за даване цялото свое сърце
и крилете..., с които така и не литнах...
А душата... – за нея съм пак подвъпросна...
Сякаш...някакво късче във задния джоб още има ...?
...ще открадна от двора две клонки маслинови, прости... –
да ни лъха на лято през идната, вечната зима...
Лондон 17/06/2017' 18:33
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
