RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
18.06.2017 г., 4:17 ч.  

Раздумка с Господ 

  Поезия » Друга
390 2 7

РАЗДУМКА С ГОСПОД 
Р. Чакърова 

 

Пак ще се срещнем. Не "сбогом" ще кажа. До утре! 
Ще звучи вероятно "злокобно", подобно закана... 
Сякаш десет лимона съм сгризала същата сутрин 
и съм спала "накриво", понеже накриво съм станала... 


И когато изричам нещата, зова ги по името, 
сякаш "двоен език на змия" ще "изсъска" студено. 
Мощен "бич" за ухото ще бъдат куплетите, римите, 
тъй изпълнени с хлад и метал... Като мене. 


Цял колчан от стрели са навсякъде впити, боли. 
Няма здраво местенце да видиш сред толкова рани. 
Е, сега ме разбираш... Разбираш ме, Боже, нали...? 
Затова и не стъпвам от дълги години във храма. 


Свещи даже не паля и вкъщи (най -малко от век...), 
но цигари – виж! Винаги!  В празник и в делник.
И макар, че кървя, се опитвам да бъда човек. 
Не... Не е за пред Теб... Някак тъй – самоцелно... 


И късметът се случи – настъпи желаният час! 
Най-подир се яви и небесното царство видях. 
Щом и Ти се постресна от мойто подобие Аз, 
ще си пуша на воля – да не идвам "на гости" без грях... 


Вдън земята потънах, че хвана ме с празни ръце
и от смут изпари ми се всякаква реч и молитва,
но пък имам за даване цялото свое сърце 
и крилете...,  с които така и не литнах... 


А душата... – за нея съм пак подвъпросна... 
Сякаш...някакво късче във задния джоб още има ...? 
...ще открадна от двора две клонки маслинови, прости... –
да ни лъха на лято през идната, вечната зима... 

 

Лондон 17/06/2017'  18:33

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??