27.07.2008 г., 10:33

Раздвоение

871 0 11



Раздвоение

Ден обикновен -

скръстени ръце.

Поглед замъглен -

бързо тупкащо сърце.

Мисли полудели -

кротко тяло.

Чувства подивели -

всичко притъмняло.

Дълбока въздишка -

жест смирен.

Поглед в черна точка -

дълбоко потопен.

Душата спряла -

отдавна и преди.

Тялото, обаче

трябва да върви!

  

      2007 г.                                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...