17.08.2010 г., 19:36

Раздвоение

782 0 0

Виждам сълза да размазва грима по лицето,

да проектира в нощта твоето дълго отсъствие.

Това лице не е мое, просто на заем го взех -

моето вече го няма, не помня къде го изгубих.

Огледалото с крива гримаса, разтегната,

нахално ухажва образа нов,

тъгата танцува сама, раздвоена,

че в другата мен не открива и капка любов.

Ще се срещнем случайно до гримьорната прашна,

огледалото тройно ще се спука от смях,

само то е наясно с тази истина страшна -

чужди устни до твоите топли допрях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...