Раздяла
(На А. М.)
Отмива бавничко дъждът
следите твои в моето сърце.
По стъклото капчици се стичат,
да нарисуват нещо се опитват -
една през друга ловко се промъкват,
сливат се и после пак разделят...
Всичко е една игра –
сякаш чувам звънкия им смях.
А къде изчезна моят смях?
Сякаш сън е времето прекарано със теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация