Раздяла

(На  А. М.)

Отмива бавничко дъждът

следите твои в моето сърце.

По стъклото капчици се стичат,

да нарисуват нещо се опитват -

една през друга ловко се промъкват,

сливат се и после пак разделят...

Всичко е една игра –

сякаш чувам звънкия им смях.

А къде изчезна моят смях?

Сякаш сън е времето прекарано със теб.

Една сълза от мен откъсна се,

една сълза за теб, любов!

Мъничка частица от сърцето днес умря.

Спри за миг, тъга!

Само миг покой желая –

да погледам аз дъжда...