Раздяла
Една сълза по бузата се стича,
ръцете се разделят в бавен валс
и устните последен път изричат
"Обичам те!" с притихнал, тъжен глас.
Часовникът не спира да тиктака,
отнасяйки минутите далеч.
Нахално чука на вратата
самотата, носи своя златен меч.
С него тя раздира на парчета,
убива и потиска всичко в мен.
Ще ни разделят океани и морета,
но споменът остава притаен.
Аз него ще запазя вътре в мене,
той пламъкът ще бъде в нощта,
ще се явява като бреме,
ще бъде моят призрак през деня.
Навсякъде из сенките на мрака
ще ме преследва твоят лик
и твоята усмивка ярка
ще озарява всеки следващ миг.
Сълзи горещи вече не потичат
и танците приключиха сега,
и устните мълчат и не изричат
най-нежните и милите слова!
На Л., който в момента е много далеч, но все още го усещам близък!
ръцете се разделят в бавен валс
и устните последен път изричат
"Обичам те!" с притихнал, тъжен глас.
Часовникът не спира да тиктака,
отнасяйки минутите далеч.
Нахално чука на вратата
самотата, носи своя златен меч.
С него тя раздира на парчета,
убива и потиска всичко в мен.
Ще ни разделят океани и морета,
но споменът остава притаен.
Аз него ще запазя вътре в мене,
той пламъкът ще бъде в нощта,
ще се явява като бреме,
ще бъде моят призрак през деня.
Навсякъде из сенките на мрака
ще ме преследва твоят лик
и твоята усмивка ярка
ще озарява всеки следващ миг.
Сълзи горещи вече не потичат
и танците приключиха сега,
и устните мълчат и не изричат
най-нежните и милите слова!
На Л., който в момента е много далеч, но все още го усещам близък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Василева Всички права запазени
Човек се учи докато е жив!
