20.11.2006 г., 18:10

Раздяла

Поезия

1.2K 0 2

Зад една красива външност: душа от огън, чувства нежни Докосвайки те аз разбирам, че без твойта топлина в студ умирам Седя самотен, от студ скован аз пиша иметоти в снега Сълзи се ронят, седя и чакам Миг полъх от твоята душа Аз те чакам, а ти не идваш Едва ли сълзите ми ще те върнат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Static-X (Борислав)

Мерси много радвам се че ви е харесало

2006-11-21T12:26:47+02:00
Lacrima (Ем)

Много е хубаво!

2006-11-20T23:41:22+02:00

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0