Nov 20, 2006, 6:10 PM

Раздяла

Poetry

1.2K 0 2

Зад една красива външност: душа от огън, чувства нежни Докосвайки те аз разбирам, че без твойта топлина в студ умирам Седя самотен, от студ скован аз пиша иметоти в снега Сълзи се ронят, седя и чакам Миг полъх от твоята душа Аз те чакам, а ти не идваш Едва ли сълзите ми ще те върнат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Static-X (Борислав)

Мерси много радвам се че ви е харесало

2006-11-21T12:26:47+02:00
Lacrima (Ем)

Много е хубаво!

2006-11-20T23:41:22+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0