Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно.
Защото страшно ме боли да те копнея.
И някак си освен да бъда дъжд,
остава ми едно. Да онемея...
Разделяме се. Тихо. Обещавам ти!
Сега повярва ли? Издъхва любовта.
Защото аз живея, за да давам,
И си отивам пред заключена врата... ...