diesto
1 039 резултата
Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...
153
1
2
Пропусна ме живота като спирка,
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...
122
2
Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
260
7
19
В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
135
1
2
Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...
188
1
Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
148
1
3
Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
121
1
2
на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
201
1
6
От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите ...
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите ...
124
2
Невидимото щастие празнувам
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се ...
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се ...
160
2
Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...
126
3
5
Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...
130
2
Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
135
1
2
Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...
142
Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...
148
1
Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
178
1
5
Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...
137
1
2
Ден и нощ се тревожи поетът.
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...
309
1
2
Абсолютен късмет се оказа,
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - ...
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - ...
174
Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...
282
2
2
Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...
292
4
4
Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...
258
2
2
Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...
168
1
3
Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...
180
1
Защо се случи от молитвите,
щом в мен тъгата се завръща?
Или прескъпо плащам лихвите,
понеже си дошла насъщна?
Полегнал в меката постеля ...
щом в мен тъгата се завръща?
Или прескъпо плащам лихвите,
понеже си дошла насъщна?
Полегнал в меката постеля ...
170
Недей да ме завръщаш посред нищото,
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни,
и в тях се научавах на сбогуване...
А ти се разположи в настоящето ...
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни,
и в тях се научавах на сбогуване...
А ти се разположи в настоящето ...
162
1
Покажѝ как да дишам за хубаво!
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време - ...
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време - ...
198
2
6
Не взех в ръцете си живот,
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...
185
4
Подгизваше душата ми с годините,
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания, ...
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания, ...
178
1
2
Живея по средата на живота,
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...
239
3
5
"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...
251
1
Планетата Фарс бе заветната цел в мисията на Правителството, като в прякото подчинение на МИЩ, екипажа на "Ерекция" се стараеше да оправдае доверието, което им бе дадено. В лицето на Войводов, всички намираха достолепен вожд, който мъдро и смело ще ги поведе по неведомите пътища на тази все още непо ...
242
1
Някога преди началото на това начинание, от което бяха минали повече от два месеца, Пелинова се подготвяше усърдно в симулаторите, за които Министерството на Извънземното Щастие (МИЩ) бе платило на БАН и няколко независими научно-изследователски компании, една камара пари. "Пари, с които правителств ...
262
1
6
Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...
151
2
5
Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...
361
1
1
Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...
338
4
4
Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...
431
3
4
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...
564
3
5
От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...
221
3
5
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
209
6
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
