diesto
513 резултата
Ти май така и не разбра,
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва, ...
  31 
Аз знам, че си била при Дявола
да плащаш чужди вересии,
защото Господ е забравил,
камбани за добро да бие.
Не си мисли, че си самотна ...
  89 
Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите?
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак, ...
  83 
Недей ми казва колко те боли.
Аз зная, че е адски. Безутешно.
И най болят красивите душѝ.
Болят от влюбени, съдбовни грешки.
Прекрасно зная, че е много късно. ...
  76 
Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие. ...
  122 
Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...
  64 
Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си, ...
  64 
Аз мога да разплача камъка,
на крехката ти шия дето висне,
И бих преглътнал онзи залък,
с отрова и проклятие, накиснат...
И нямаш си представа колко още, ...
  68 
Не зная как, за да ви стане ясно,
че всъщност за любов не моля,
да сторя нещо по-ужасно ли,
тъй както вие във живота? Моят.
Аз мога - казвам ви, повярвайте! ...
  60 
Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам. ...
  53 
Не мога да те вярвам повече.
Защото ти ужасно заболя.
Разхвърля ме на всички обичи
и взе им по една сълза.
Защо са ми на мен? Преливам. ...
  70 
Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...
  75 
Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...
  72 
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...
  115 
Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...
  68 
Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...
  78 
Аз съм толкова тъжна история,
че ми е адски мъчно за мене си.
Вечно бродя в душите на хората,
като вълкът за Лунна прелест...
И са ме замеряли с тежки камъни, ...
  75 
Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост, ...
  81 
Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...
  85 
Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...
  89 
Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...
  69 
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
  65 
Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...
  84 
Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов, ...
  122 
Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване ...
  164 
А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.) ...
  105 
Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...
  111 
Здравей, самотнице - поредна нощ...
Май нямам с нищо да почерпя.
Тя, всъщност масата е сложена,
обаче сякаш, като жертвеник.
Но нищо, ти ме прегърнѝ! ...
  106 
Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...
  142 
От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...
  86 
Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...
  70 
Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...
  116 
Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе... ...
  69 
И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...
  125 
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...
  93 
Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци, ...
  99 
Че трябва точно Ти да ми се случиш
е ясно повече от всичко.
Защото този свят да се научи,
че любовта ни не е притча...
Защото ми е страшно важно! ...
  121 
На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
  86 
Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
  97 
Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
  119 
Предложения