Раздяла
Душата ми, е пълна със тъга.
Душата ми, прелива от надежда.
Ранена вехне в скръб и самота -
към чашата, ръката ми поглежда.
Блуждая в бара - дим и пустота...
Очи унили - погледи пияни...
И пия - пия спирт, като вода...
Джин - лют мехлем,
за моите душевни рани.
Глупак ли съм
или пък съм, кретен?
Очите ми
в очите ти се вглеждат...
Надеждата угасва вече в мен -
не искат те с любов,
да ме поглеждат.
И аз не искам повече лъжи -
отивай си, макар, че ми е тъжно!
В сърцето ми,
огнище не гори -
угаснало е то.
И там, е тъмно.
"Отивй си " -
ще кажеш,
знам
и ти!
И още, знам -
ще тръгна пръв нататък...
А масата ми, друга ще смени -
със друга маса...
Пътят е, тъй кратък.
А после -
ще си тръгнеш гордо ти.
И туй го знам -
май, птиче ми го каза...
А чашата -
при мен да ме теши,
ще дойде пак,
макар,
че ще я мразя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
