kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
29 апр. 2007 г., 00:53  

Раздяла 

  Поэзия
703 0 16

 

Душата ми, е пълна със тъга.

Душата ми, прелива от надежда.

Ранена вехне в скръб и самота -

към чашата, ръката ми поглежда.

 

Блуждая в бара - дим и пустота...

Очи унили - погледи пияни...

И пия - пия спирт, като вода...

Джин - лют мехлем,

за моите душевни рани.

 

Глупак ли съм

или пък съм, кретен?

 

Очите ми

в очите ти се вглеждат...

Надеждата угасва вече в мен -

не искат те с любов,

да ме поглеждат.

 

И аз не искам повече лъжи -

отивай си, макар, че ми е тъжно!

 

В сърцето ми,

огнище не гори -

угаснало е то.

И там, е тъмно.

 

"Отивй си " -

ще кажеш,

знам

и ти!

 

И още, знам -

ще тръгна пръв нататък...


А масата ми, друга ще смени -

със друга маса...

Пътят е, тъй кратък.

 

А после -
ще си тръгнеш гордо ти.


И туй го знам -

май, птиче ми го каза...


А чашата -
при мен да ме теши,

ще дойде пак,

макар,

че ще я мразя.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??