11.09.2006 г., 10:17

Раздяла

1.1K 0 9
Раздяла


Не си отивай!
Виж дъждът как плаче
по улиците на сърцето ми!
Не дочуваш ли камбана
в църквата, наречена душа?!

Не излизай!
Няма да се върнеш.
Направиш ли го, няма да си ти.
Мечтите ми ще се обърнат,
в съня не ще ме приютиш.

Не тръгвай!
Става тъмно...
във мен нахлува здрача
и в мрака ще осъмна
със сухи, незабравили очи...

Не ме оставяй!
Не усещаш ли небето
как носи спомени омаяни
и в хоризонта със морето
докосват устни заедно!



ЧАР... 11.09.06... на П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова любов, такава всеотдайност, мъка и болка... не вярвах, че може да ги има...
    Зави ми се свят.

    Поздравления за чудесното откровение!
  • Аз май съм го пропуснала Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил. Така, поне казват хората
  • Много истински стих...На поет...
  • Чак да си велик - не бих казала, но което ми харесва - не го премълчавам. От всички откровености, извадени от "хастара на сърцето ти", това ми хареса най-много...А иначе и в другите виждам красиви идеи и мисли, просто тук изпълнението ми допадна най-много. Скромно мнение на безизвестна читателка
  • Много тъжен, но прекрасен стих, който докосва! Аплодисменти!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...