ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
11.09.2006 г., 10:17 ч.

Раздяла 

  Поезия
889 0 9
Раздяла


Не си отивай!
Виж дъждът как плаче
по улиците на сърцето ми!
Не дочуваш ли камбана
в църквата, наречена душа?!

Не излизай!
Няма да се върнеш.
Направиш ли го, няма да си ти.
Мечтите ми ще се обърнат,
в съня не ще ме приютиш.

Не тръгвай!
Става тъмно...
във мен нахлува здрача
и в мрака ще осъмна
със сухи, незабравили очи...

Не ме оставяй!
Не усещаш ли небето
как носи спомени омаяни
и в хоризонта със морето
докосват устни заедно!



ЧАР... 11.09.06... на П.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова любов, такава всеотдайност, мъка и болка... не вярвах, че може да ги има...
    Зави ми се свят.

    Поздравления за чудесното откровение!
  • Аз май съм го пропуснала Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил. Така, поне казват хората
  • Много истински стих...На поет...
  • Чак да си велик - не бих казала, но което ми харесва - не го премълчавам. От всички откровености, извадени от "хастара на сърцето ти", това ми хареса най-много...А иначе и в другите виждам красиви идеи и мисли, просто тук изпълнението ми допадна най-много. Скромно мнение на безизвестна читателка
  • Много тъжен, но прекрасен стих, който докосва! Аплодисменти!!!
  • Тъжна раздяла,ЧАР!
    Поздрави за стиха!
  • Страхотно написано!
  • Това,което си сътворил е повече от любов! Изпипано!
    Браво на тебе!
  • Тъжно,много тъжно...хареса ми обаче
Предложения
: ??:??