Sep 11, 2006, 10:17 AM

Раздяла

Poetry

1.1K 0 9

Раздяла

Не си отивай!
Виж дъждът как плаче
по улиците на сърцето ми!
Не дочуваш ли камбана
в църквата, наречена душа?!

Не излизай!
Няма да се върнеш.
Направиш ли го, няма да си ти.
Мечтите ми ще се обърнат,
в съня не ще ме приютиш.

Не тръгвай!
Става тъмно...
във мен нахлува здрача
и в мрака ще осъмна
със сухи, незабравили очи...

Не ме оставяй!
Не усещаш ли небето
как носи спомени омаяни
и в хоризонта със морето
докосват устни заедно!

ЧАР... 11.09.06... на П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

Толкова любов, такава всеотдайност, мъка и болка... не вярвах, че може да ги има...
Зави ми се свят.

Поздравления за чудесното откровение!

2010-05-23T17:45:22+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Аз май съм го пропуснала Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил. Така, поне казват хората

2006-10-24T01:18:15+03:00
ria (Гергана Иванова)

Много истински стих...На поет...

2006-09-14T10:31:08+03:00
didislava (Дидислава)

Чак да си велик - не бих казала, но което ми харесва - не го премълчавам. От всички откровености, извадени от "хастара на сърцето ти", това ми хареса най-много...А иначе и в другите виждам красиви идеи и мисли, просто тук изпълнението ми допадна най-много. Скромно мнение на безизвестна читателка

2006-09-13T10:23:26+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Много тъжен, но прекрасен стих, който докосва! Аплодисменти!!!

2006-09-11T20:50:38+03:00