21.11.2006 г., 9:24 ч.
Раздяла...
Аз падах и ставах,
за теб, за топлият ти глас.
Аз робувах и царувах,
красиво и славно в последният си час...
Те дойдоха за мен,
и тихо и нежно затвориха очите ми.
В този тъжен, плачещ, есенен ден,
ти прободе сърцето ми...
И от леда се издигна
велика снежна кралица.
Сърце безчувствено,
очи без цвят.
Лице изкуствено,
една на този свят.
Помнеща само болката,
тя дойде за теб.
Носеща мириса,
полъха на лед...
И падна лавина,
красива и бяла.
Там ти загина,
последен поглед,
раздяла...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мерси за критиката.Аз не се старая да пиша хубаво,а да си излея всичките отрицателни мисли на лист вместо на някой мърдащ ^.^
-
По-добре рисуваш, отколкото пишеш. Поне според мен. Всъщност - рисуваш просто много-много добре!!!!
-
Вълнуваш!
-
Едно от най-добрите
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и