Раздяла...
Аз падах и ставах,
за теб, за топлият ти глас.
Аз робувах и царувах,
красиво и славно в последният си час...
Те дойдоха за мен,
и тихо и нежно затвориха очите ми.
В този тъжен, плачещ, есенен ден,
ти прободе сърцето ми...
И от леда се издигна
велика снежна кралица.
Сърце безчувствено,
очи без цвят.
Лице изкуствено,
една на този свят.
Помнеща само болката,
тя дойде за теб.
Носеща мириса,
полъха на лед...
И падна лавина,
красива и бяла.
Там ти загина,
последен поглед,
раздяла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
