Аз падах и ставах, за теб, за топлият ти глас. Аз робувах и царувах, красиво и славно в последният си час... Те дойдоха за мен, и тихо и нежно затвориха очите ми. В този тъжен, плачещ, есенен ден, ти прободе сърцето ми... И от леда се издигна велика снежна кралица. Сърце безчувствено, очи без цвят. Лице изкуствено, една на този свят. Помнеща само болката, тя дойде за теб. Носеща мириса, полъха на лед... И падна лавина, красива и бяла. Там ти загина, последен поглед, раздяла...