Разгневените сърца
Разгневените сърца разстилат бури -
по ръцете им -
в юмручен послеслов.
Под короните на тъжните им мисли
непокорства непокръстена любов!
Се изливат върху вятъра.
Се пръскат.
Като бляскави комети във изгнание.
В безизмерното пространство.
Те са дръзки!
В задграничното си парабезсъзнание.
И умират във оковите на ириса,
изподиращ ги до кокал. Безотказно.
От преяждането с вкусове и мириси,
от препиването с плътско...
Им е жадно!!!
И сълзите си намразват саркастично.
По туптежа на сърцата ги познават!
Боже мой!!! (Тук няма нищо лично)
Но гнева си
за покоя ти не дават!
Твоят Космос им е тесен за летене.
Те са повече от себе си.
Без теб.
На безбожните не трябват им колЕне.
Щом Лукавият дарил ги е с Криле!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
