Разговор между два ангела
- Защо унило гледаш всеки път,
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек
все повече в тъма се лута,
не виждаш ли как безнадеждно
сам себе си без страх погубва?
- Да, виждам колко тежка е цената,
която можеш да платиш,
щом пожелал си свободата.
- Ти смяташ, че това е свобода,
та тя по-страшна е от тъмнината!
Нима това е искал Бог,
когато свободна воля им дарявал?
Той искал с нея в радост да творят,
а те започнали да разрушават,
рушат света около тях,
без свян погубват свойта светла същност.
Усещам в себе си смразяващ смут,
отчайва ме светът човешки всъщност...
- Но как така, ако скърбиш,
ти вместо хората да вдъхновяваш,
ще губиш бавно твоя светъл лик
и как ли своя блясък ще даряваш?
На ангела не му приляга
в скръб безутешна да въздиша,
със състрадателна любов
призвани сме до тях да светим,
да вдъхновяваме със нежен зов
душите, които чувстват светлината,
които искрено творят,
за да пребъде красотата.
Ще дойде ден, ще дойде, знам,
дори и гръм космичен
преди това да се стовари,
божественото ще засвети в тях,
ще тържествува тихо светлината,
но дотогава ти и аз ще трябва
неуморно да воюваме със тъмнината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Борисова Всички права запазени
