Разговор с Ема
Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност.
Усмивки! Красиви слова!
При Ема обаче сега ще ви върна –
при тази красива жена...
,,Мъжете са чудо! Мъжете са лудост!’’,
започна ядосано тя.
,,Защо да са чудо? Защо да са лудост?’’,
попитах, изпаднал в несвяст.
,,Мъжете не искат и дума да чуят,
за
здрава
любов
и деца!
Мъжете не искат и дума да става
за нежност,
градеж
и съдба!’’
,,Мъжете? Защо пък ги толкова съдиш?
Мъжете са хора и те!
Надявам се нявга да можеш да видиш
искрата
във
мъжко
сърце.’’
,,В мъжете я няма искрата,
която
привлича
различни
души.
Светът на мъжете препълнен е с жажда.’’,
въздъхна и свъси очи.
Отвън светлината нахлуваше бавно
към
нейното
снежно
лице.
А духат в душата ми странна
прохладни
от тръпки
безброй ветрове.
Докоснах ръката ѝ. После без мисъл –
целунах устата ѝ! Беше бонбон!
Улисан в поредните мисли над листа,
измачках и стъпках пореден Закон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
И това ще се случи. Ще има болки и разочарования, но ще се случи. 
