evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
22.06.2010 г., 9:48 ч.

Разговор с мама 

  Поезия » Друга
711 0 8

 

                          

Скоро  гроба ти не съм преляла, мамо.

Не съм  ти носила любимото ти цвете.

При тебе идвам в мислите си само

и там щастливи срещаме се двете.

                      

Целувам с обич топлите ти длани.

Погледът ти ласкав ме прегръща.

Забравям грижи и сърдечни рани,

в спомените сладки се  завръщам...

                     

 ... Слънцето зад ореха се скрива.

Връщаш се във къщи уморена.

Аз те чакам, майчице, щастлива

и към тебе тичам окрилена.

                      

Ти пристъпваш, леко босонога,

гушвам се в прегръдката ти сладка.

А ти, забравила умора и тревога,

усмихваш се под бялата забрадка.

                      

Гръдта ти майчина на мед ухае,

на горски ягоди и билки лековити.

И никой, мамо,  като теб не знае

с целувка да лекува болки скрити.

                      

Докосваш с устни челото ми бяло,

галиш ме с ръцете уморени,

а аз усещам с цялото си тяло

как любовта ти лее се над мене.

                     

Не селската, отрудена жена  -

за мен ти беше святата Мадона.

Сияеше над тебе светлина,

ликът ти се превръщаше в икона.

                      

                      

Сърцето ми превърна се във храм,

в който пазя образа ти, мамо.

Живее споменът за тебе там,

ще избледнее след смъртта ми само.

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко хубаво си го написала!
  • Мони, Ивон, благодаря за милите поздрави по повод рожденния ми ден!
    Бъдете ми и вие живи и здрави!
  • Чудесно е, Гени!
    Ти си най - щастливата дъщеря!
    Честито на патерица !
    Да си здрава, весела, усмихната и творчески настроена!
    Успешен ден!
  • Благодаря ви, приятели!Приемете това стихотворение като поклон пред всички майки. Радвам се, че докато беше жива, докато беше тук и ме чуваше, с думите и делата си показах и доказах колко я обичам и се гордея с нея. Днес навършвам 60 години. Празнувах със семейството и много приятели, но тя ужасно ми липсва.никой не може да заеме мястото й м сърцето ми.
  • !!!!!
  • "Не селската, отрудена жена -
    за мен ти беше святата Мадона.
    Сияеше над тебе светлина,
    ликът ти се превръщаше в икона."

    Поклон! Стихотворението дълбоко ме развълнува.

  • Поклон!!!
  • Всяка майка би била щастлива да прочете такива красиви слова за себе си!
    Поклон!
Предложения
: ??:??