Разговор със себе си
Добро утро, мили хора!
-Че кое му е доброто?
Слънце грее на небето.
-Грее! Само заслепява!
Заслепяват се слепците!
Слънцето е Божи дар
и на всички Божи твари
дава светлина и радост.
Виж - омайна синева
и трева - коприна.
Цветенце глава подало...
- Ще го смачкат ей сега!
Катеричка се подава
иззад кривия клонак...
-Като гледам, май закуска
е за тлъстия котак!
Насред морските вълни
весело делфини скачат,
гръб извиват и се радват на живота.
-Скачат, скачат и оплитат се в таляна!
Ех, ти мое второ аз
как да ти покажа
хубостите на света,
красотата на живота?!
Вярно, че понякога
е до болка грозен,
но ако го няма грозното,
как красивото ще разпознаем?
Не се лаская, че поет съм
по-скоро скромен стихоплетец.
Но живота щом обичаш,
на останалото - ядец!
© Минко Андонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ласкай се, човече
Стихоплетството е като плетенето- простено ти е, ако объркаш шарката, кофти ако объркаш коментара. Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ИнаКалина, за прочита, за коментара и за усмивката, дето лепна на лицето ми 🤠