Разговор със сърцето

Не ти ли омръзна вече, сърце,

за твоите грешки аз да плащам,

да чувстваш каквото решиш за добре

и за най-неподходящия да се хващаш...

Не се ли чувстваш неудобно малко поне,

че за твоите грешки все аз отговарям,

не ги ли научи поне тях, сърце,

защо нарочно ги повтаряш?!

Защо не ме разбереш веднъж поне,

с разума ми да се съобразиш,

защо, когато видиш онова лице,

подскачаш, изгаряш и лудо туптиш?!

Докога така ще издържим сърце,

да правим нещо, което не трябва,

все казваш "да", когато се опитвам да е "не",

все когато от него си тръгна, ти оставаш...

Толкова ли ме мразиш, мое сърце,

поне веднъж се съгласи, над мен смили се,

трудно е, знам, на любовта да кажеш - "не",

но събери сили и заради мен - откажи се...

Послуша ме сърцето и заговори през сълза:

- Върви ти, но мен остави ме,

аз за него бия и му принадлежа,

какво искаш от мен не разбирам...

24.07.2011