Tera_inkognita
17 51
12.08.2020 г., 14:53 ч.

Разговори с Луната 

  Поезия
559 1 4

Говори ми, Луна, аз те слушам безмълвно,

а сърцето спокойно и кротко тупти.

Какво като тъмнината гледа ни стръвно

и за нашата радост ламти.

 

И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо.

Аз ще го пазя като моите тъмни зеници,

не ще го разменям за друго...

Вечно ще го пазя, сестрице!

 

И когато тъмни клепачи те скрият напълно

и тази тъма ме събуди,

решила навярно да ме погълне,

аз ще си спомня за твоето чудо

 

и в миг по-светло ще стане в душата,

ще изчезне черният страх.

На мрака ще кажа:,,Аз съм сестра на Луната!"

и ще проблесне в очите ми смях.

 

И когато растеш, о, Луна, ще ти дам аз, безмълвна, моето чудо

че думи не стигат, когато си говорим със тебе

нощем, когато, от кошмари събудена,

черпя сили, докато те гледам.

 

А щом окото си напълно отвориш,Луна,

и безсрамно, но с любов ме събудиш

ще си говорим – като момиче с момиче, като жена със жена –

ще си говорим за нашето чудо.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Иване!
  • Харесва ми! Поздравления
  • Благодаря ти,Румене! Радвам се,че си прочел и коментира.
  • Много красиво и емоционално...
Предложения
: ??:??