Разговори с Луната
Говори ми, Луна, аз те слушам безмълвно,
а сърцето спокойно и кротко тупти.
Какво като тъмнината гледа ни стръвно
и за нашата радост ламти.
И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо.
Аз ще го пазя като моите тъмни зеници,
не ще го разменям за друго...
Вечно ще го пазя, сестрице!
И когато тъмни клепачи те скрият напълно
и тази тъма ме събуди,
решила навярно да ме погълне,
аз ще си спомня за твоето чудо
и в миг по-светло ще стане в душата,
ще изчезне черният страх.
На мрака ще кажа:,,Аз съм сестра на Луната!"
и ще проблесне в очите ми смях.
И когато растеш, о, Луна, ще ти дам аз, безмълвна, моето чудо
че думи не стигат, когато си говорим със тебе
нощем, когато, от кошмари събудена,
черпя сили, докато те гледам.
А щом окото си напълно отвориш,Луна,
и безсрамно, но с любов ме събудиш
ще си говорим – като момиче с момиче, като жена със жена –
ще си говорим за нашето чудо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
