3.05.2007 г., 18:21

Разговорът

1.1K 0 5

- Напред ли?!
От някого чух.
- Защо?...
 Не може ли тук да остана
 и тук е добре.
Но не, отново същият глас.

 - Е, тръгвай де, някого чакаш ли?

- НЕ.. - тихо казах му. -
Аз тук реших да остана.

А той пак упор ми дава.

 - ЗАЩО?
 
- Невиждаш ли?
За мен смисъл в живота няма!

И въжето си сложих, а той пак въпрос ми задава:
 
 - А любовта? - отчаяно пита.

- Изгубих я вече!

И оплезен увиснах на стълба...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тръмс Гърков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • малко брутален край, но много неочакван и истински..стиха е наистина много хубав, не губи надежда
  • Благодаря за коментара към "Дуел"!
    Мосълта ми беше да не го убиваш, а да го направиш друго - ако ще ти е интересно пробвай да пренапишеш края - поне за себе си ще погледнеш от друга страна на нещата
  • Направо ме срази...
  • Аз оставам без думи!
    Много ми хареса, но и инак можеше да свърши...
    защо така реши?
  • хареса ми
    най-вече заради ритъма и неочаквания финал

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...