3 мая 2007 г., 18:21

Разговорът

1.1K 0 5

- Напред ли?!
От някого чух.
- Защо?...
 Не може ли тук да остана
 и тук е добре.
Но не, отново същият глас.

 - Е, тръгвай де, някого чакаш ли?

- НЕ.. - тихо казах му. -
Аз тук реших да остана.

А той пак упор ми дава.

 - ЗАЩО?
 
- Невиждаш ли?
За мен смисъл в живота няма!

И въжето си сложих, а той пак въпрос ми задава:
 
 - А любовта? - отчаяно пита.

- Изгубих я вече!

И оплезен увиснах на стълба...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тръмс Гърков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • малко брутален край, но много неочакван и истински..стиха е наистина много хубав, не губи надежда
  • Благодаря за коментара към "Дуел"!
    Мосълта ми беше да не го убиваш, а да го направиш друго - ако ще ти е интересно пробвай да пренапишеш края - поне за себе си ще погледнеш от друга страна на нещата
  • Направо ме срази...
  • Аз оставам без думи!
    Много ми хареса, но и инак можеше да свърши...
    защо така реши?
  • хареса ми
    най-вече заради ритъма и неочаквания финал

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...