3 мая 2007 г., 18:21

Разговорът

1.1K 0 5

- Напред ли?!
От някого чух.
- Защо?...
 Не може ли тук да остана
 и тук е добре.
Но не, отново същият глас.

 - Е, тръгвай де, някого чакаш ли?

- НЕ.. - тихо казах му. -
Аз тук реших да остана.

А той пак упор ми дава.

 - ЗАЩО?
 
- Невиждаш ли?
За мен смисъл в живота няма!

И въжето си сложих, а той пак въпрос ми задава:
 
 - А любовта? - отчаяно пита.

- Изгубих я вече!

И оплезен увиснах на стълба...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тръмс Гърков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • малко брутален край, но много неочакван и истински..стиха е наистина много хубав, не губи надежда
  • Благодаря за коментара към "Дуел"!
    Мосълта ми беше да не го убиваш, а да го направиш друго - ако ще ти е интересно пробвай да пренапишеш края - поне за себе си ще погледнеш от друга страна на нещата
  • Направо ме срази...
  • Аз оставам без думи!
    Много ми хареса, но и инак можеше да свърши...
    защо така реши?
  • хареса ми
    най-вече заради ритъма и неочаквания финал

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...