10.02.2008 г., 10:36 ч.

Разходка 

  Поезия » Любовна
674 0 1
Разходка

С теб се разхождахме в парка
и се държахме за ръце.
Ти нежно, с ласка,
милваше моето лице.

Загледах се в мрака
и силно затуптя моето сърце,
ти ме целуна
и около кръста ми обви ръце.
Помислих, че ще литна,
чувствах се лека като перце.

Но целувките ти спряха,
спря и твоето сърце.
Тогава ти всичко разби,
всичко, дори и моите мечти.

© Нина Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...
  • Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »