РАЗХОДКА С МОЯТ ВЪТРЕШЕН ГЛАС
Размахва криле моят вътрешен глас,
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...
Кръжим над полета, а долу народ
подобно на мравки, а сее...
А в един огромен завод
вятърът бурени вее...
Там някой в кофите рови от глад,
друг хляба си гази с краката...
Мирише на гнило и носи се смрад
от тия - седящи в креслата...
Животът - обтегнат... Народът е бесен...
Оклюмал - роптае, но крета...
Убиха ни Ботев, обесиха Левски...
Кой днес за България свети?
Аз слушам гласа си, треперя от страх,
отправям молитви към Бога,
само с молитви умирам си прав,
щом прав да живея не мога.
Разбрах за къде сме - какво от това?
В България всеки разбира!
Повтаряме само: Склонена глава
не я посича секира!
Уви, ние вече от тежест пълзим.
По-низши от червеи даже.
Потекоха цели реки от сълзи.
Кой правият път ще покаже?
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...
Кръжим над полета, а долу народ
подобно на мравки, а сее...
А в един огромен завод
вятърът бурени вее...
Там някой в кофите рови от глад,
друг хляба си гази с краката...
Мирише на гнило и носи се смрад
от тия - седящи в креслата...
Животът - обтегнат... Народът е бесен...
Оклюмал - роптае, но крета...
Убиха ни Ботев, обесиха Левски...
Кой днес за България свети?
Аз слушам гласа си, треперя от страх,
отправям молитви към Бога,
само с молитви умирам си прав,
щом прав да живея не мога.
Разбрах за къде сме - какво от това?
В България всеки разбира!
Повтаряме само: Склонена глава
не я посича секира!
Уви, ние вече от тежест пълзим.
По-низши от червеи даже.
Потекоха цели реки от сълзи.
Кой правият път ще покаже?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
