2.07.2007 г., 22:49

РАЗХОДКА С МОЯТ ВЪТРЕШЕН ГЛАС

867 0 8
Размахва криле моят вътрешен глас,
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...

Кръжим над полета, а долу народ
подобно на мравки, а сее...
А в един огромен завод
вятърът бурени вее...

Там някой в кофите рови от глад,
друг хляба си гази с краката...
Мирише на гнило и носи се смрад
от тия - седящи в креслата...

Животът - обтегнат... Народът е бесен...
Оклюмал - роптае, но крета...
Убиха ни Ботев, обесиха Левски...
Кой днес за България свети?

Аз слушам гласа си, треперя от страх,
отправям молитви към Бога,
само с молитви умирам си прав,
щом прав да живея не мога.

Разбрах за къде сме - какво от това?
В България всеки разбира!
Повтаряме само: Склонена глава
не я посича секира!

Уви, ние вече от тежест пълзим.
По-низши от червеи даже.
Потекоха цели реки от сълзи.
Кой правият път ще покаже?




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново поздрави за стиха.Не знам какъв коментар да напиша каквото и да е ще е малко
  • МНого е силно и хубаво, Вал, поздравления!
  • Излиза, че е време за въстание, а? Страшно.
    Хубаво е, че ни напомняш за тези болезнени истини.
  • Да,приятелю!Всичко това което си написал е много тъжно , но вярно.Но ти си забравил и за оня турчин Миралай Тефик Бей, който всячески се е мъчил да помогне на Левски, а от нашите никой не е надигнал глава.След това самият бей е обесен заедно със сина си , тъй както е обесен Левски задето е последвал примера на Апостола в Турската империя.Споменавам всичко това само като допълнение на твоите думи заради ония които не знаят за този факт.

    Благодаря за коментарите на всички!

  • Нямаш сили за ласка,дори за утеха...

    Пишеш страхотно!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...