Jul 2, 2007, 10:49 PM

РАЗХОДКА С МОЯТ ВЪТРЕШЕН ГЛАС

  Poetry
864 0 8
Размахва криле моят вътрешен глас,
издига ме нейде в простора
и шепне ми как се живее у нас
и как при нормалните хора...

Кръжим над полета, а долу народ
подобно на мравки, а сее...
А в един огромен завод
вятърът бурени вее...

Там някой в кофите рови от глад,
друг хляба си гази с краката...
Мирише на гнило и носи се смрад
от тия - седящи в креслата...

Животът - обтегнат... Народът е бесен...
Оклюмал - роптае, но крета...
Убиха ни Ботев, обесиха Левски...
Кой днес за България свети?

Аз слушам гласа си, треперя от страх,
отправям молитви към Бога,
само с молитви умирам си прав,
щом прав да живея не мога.

Разбрах за къде сме - какво от това?
В България всеки разбира!
Повтаряме само: Склонена глава
не я посича секира!

Уви, ние вече от тежест пълзим.
По-низши от червеи даже.
Потекоха цели реки от сълзи.
Кой правият път ще покаже?




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново поздрави за стиха.Не знам какъв коментар да напиша каквото и да е ще е малко
  • МНого е силно и хубаво, Вал, поздравления!
  • Излиза, че е време за въстание, а? Страшно.
    Хубаво е, че ни напомняш за тези болезнени истини.
  • Да,приятелю!Всичко това което си написал е много тъжно , но вярно.Но ти си забравил и за оня турчин Миралай Тефик Бей, който всячески се е мъчил да помогне на Левски, а от нашите никой не е надигнал глава.След това самият бей е обесен заедно със сина си , тъй както е обесен Левски задето е последвал примера на Апостола в Турската империя.Споменавам всичко това само като допълнение на твоите думи заради ония които не знаят за този факт.

    Благодаря за коментарите на всички!

  • Нямаш сили за ласка,дори за утеха...

    Пишеш страхотно!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...