Белите птици на покоя
умряха.
Роди се новата мечта.
Къде се скри на думите сестрата?
Отиде си, оплете се в света.
Умряха боговете стари,
умряха хиляди мечти,
когато песента извади
на показ новите искри.
Във бяла пирамида тихо влязох.
Издигнах огнен обелиск.
От тихите води на Нил излязох
и преродих се в огнен диск.
През тихи ветрове с земята слях се.
Намерих собствената си душа.
Камбаната удари и видях се
да бродя из сияйни небеса.
Намерих аз жестоката поличба
в короната на бука Игдрасил.
Научих най-издаваната притча
и съжалих, че Той се е родил.
Изгубих се в горите на Пандора.
Намерих се в недрата на Вулкан.
Потънах във водите на затвор,
през огнения ритъм на бог Пан.
Във митове се скитах и потънах.
Жадувах аз за знание и власт.
Единствено научих, че си струва
да влезеш в най-убийствената паст.
© Нико Ников Всички права запазени