23.10.2018 г., 11:57

Разкажи ми

1.1K 0 1

Разкажи ми, Дядо, разкажи, 

приказка за стари дни. 

За Багатурите незнайни, 

за Колобрите омайни. 

Как със своите приказки сакрални, 

учат народите на тайни. 

Помисли дядото пък рече: 

- Слушай, голям си вече. 

Ще ти разкажа за Колобарът със силен дух.

Това бил кан Аспарух. 

С народа си Дунава пресякъл. 

Стигайки на МаДаРа отсякъл: 

- "В този слънчев ден, 

тук намирам знак свещен. 

Това е Конникът небесен. 

Българите да го отпразнуват с песен".

Съчетал е в себе си да бъде кан и жрец, 

като истински творец. 

Обърнал светското и духовното в комбина, 

довел Българите в старата родина. 

- Ама, Дядо, истина ли е това, 

че в учебника не пише баш така? 

- Истината, Дядовото, идва от сърцето, 

така ми го разкри само небето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Милчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...