Разкажи ми, Дядо, разкажи, 

приказка за стари дни. 

За Багатурите незнайни, 

за Колобрите омайни. 

Как със своите приказки сакрални, 

учат народите на тайни. 

Помисли дядото пък рече: 

- Слушай, голям си вече. 

Ще ти разкажа за Колобарът със силен дух.

Това бил кан Аспарух. 

С народа си Дунава пресякъл. 

Стигайки на МаДаРа отсякъл: 

- "В този слънчев ден, 

тук намирам знак свещен. 

Това е Конникът небесен. 

Българите да го отпразнуват с песен".

Съчетал е в себе си да бъде кан и жрец, 

като истински творец. 

Обърнал светското и духовното в комбина, 

довел Българите в старата родина. 

- Ама, Дядо, истина ли е това, 

че в учебника не пише баш така? 

- Истината, Дядовото, идва от сърцето, 

така ми го разкри само небето.