16.07.2007 г., 9:39

Разказ със край

637 0 2
 Разказ без край.
 Или приказка беше.
 Няма значение май...
 Времето тогава летеше.
 
 Разказ, а сякаш е рай.
 Някой, някога там беше.
 Но вече казвам край.
 Стига ми колкото ме болеше.
 
 Разказ или поема.
 Няма значение.
 Явно е моментно влечeние.
 Нека поне сърцето си взема.
 
 Разказ със край.
 Или лятна поема...
 Но винаги знай,
 не искам да е празно,
 така както в мене.
 
 15.07.2007    21:00

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...