16 июл. 2007 г., 09:39

Разказ със край

Поэзия

635 0 2

Разказ без край.
Или приказка беше.
Няма значение май...
Времето тогава летеше.

Разказ, а сякаш е рай.
Някой, някога там беше.
Но вече казвам край.
Стига ми колкото ме болеше.

Разказ или поема.
Няма значение.
Явно е моментно влечeние.
Нека поне сърцето си взема.

Разказ със край.
Или лятна поема...
Но винаги знай,
не искам да е празно,
така както в мене.

15.07.2007 21:00

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬