Разказа ми един комин

20.10.2010 г., 9:41 ч.

Поезия » Друга

537 0 4

РАЗКАЗА МИ ЕДИН КОМИН

Това е май последният ми шанс

да ви разкажа за живота отвисоко.

Изпуших всичко във аванс,

но и следа оставих черноока.

Отдавна беше, бях висок

и най-отгоре сред простора

оглеждах всичко с поглед строг -

коли и къщи, и вървящи хора.

Не вярвах, че талази дим

отвътре ще ме изядат полека

и от нормално-проходим

кора от смрад ще навлека.

Душата ми очерняха с катран

и писъци на клони щом изгаряха,

мълчах и пушех - неразбран,

че тез огньове много пареха.

Понякога пък - бял от дим

на радостна и весела камина.

Любовен огън има, знам –

усещах го, през мен щом минеше.

Сега над мене сви гнездо

едно красиво ято птиче.

Сега не пуша зиме, знам едно -

най-топло е, когато се обичате!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.