Разказа ми един комин
РАЗКАЗА МИ ЕДИН КОМИН
Това е май последният ми шанс
да ви разкажа за живота отвисоко.
Изпуших всичко във аванс,
но и следа оставих черноока.
Отдавна беше, бях висок
и най-отгоре сред простора
оглеждах всичко с поглед строг -
коли и къщи, и вървящи хора.
Не вярвах, че талази дим
отвътре ще ме изядат полека
и от нормално-проходим
кора от смрад ще навлека.
Душата ми очерняха с катран
и писъци на клони щом изгаряха,
мълчах и пушех - неразбран,
че тез огньове много пареха.
Понякога пък - бял от дим
на радостна и весела камина.
Любовен огън има, знам –
усещах го, през мен щом минеше.
Сега над мене сви гнездо
едно красиво ято птиче.
Сега не пуша зиме, знам едно -
най-топло е, когато се обичате!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Иванов Всички права запазени
