Разковничето Самота
Да тръгнеш и да не се върнеш.
По пътя прашен, някъде далече
блести разковничето – Самота.
Подремва в нея поглед на сираче
и тиха, тъжна доброта.
Да тръгнеш, но да не се върнеш.
Потънал в дебрите на тъмната гора
да плачеш като свито пеленаче,
недочуло дума добра
и за никой нищо да не значиш....
Всъщност нужна ми е самотата.
Като лек, като подарък, може би.
по скъпа ми е даже и от злато –
плетеница от съдби.
Защото в мен три свята се бунтуват.
три свята, с излаз на море
и ако гласът на Самотата аз не чуя
Животът в мене бавно ще умре.
/дианнна/
26.09.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Иванова Всички права запазени
