vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
8.10.2007 г., 9:12 ч.

Разкъсва ни... 

  Поезия
714 0 10
 

Защо ме гледаш тъжно и сломено...

Подръж ръката ми, стопли я,

усойно спуска се нощта, студено...

Душата ми е черна, погали я.


Защо със всички сили обичта притискаш?

И аз, и ти отдавна знаем непробудените наши чувства...

И ето ме - готова до припадък да възвисна!

Да мога отново! Да бъда! Да вкусна!


„До гроба вярна" - Тъй сърцето рече!

Фатална вечер, всичко крещеше „Тринайсет"

Не пускай ръката ми, но си твърде далече...

Разкъсва ни, тебе и мене... Предай се...


Изглеждам слаба?! Всъщност твърде силна съм!

Да бягам, да се крия в сенките... не бива.

Отказвам се от теб, от смисъла в живота си, а трябва ли?!

Нощта е бледа, безобразно бяла. Сива!


Аз знам защо ме гледаш тъжно и сломено...

Подръж ръката ми, стопли я...

Раздира ме, разделя ни, убива ме... студено...

Искрицата безкрайно тлее, докосни я!...


***


И твърде трудно, твърде мъчно е,

един прозорец ни дели през седем дни,

аз знам защо ме гледаш тъжно. Страшно е!

В този свят няма Господ!... Лъжа е... Боли!!!... 

                          

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силен стих!
  • Поздрави!
  • Поздрав,Йоанна!Хубав и тъжен стих!
    (аз съм родена в Бяла,но съм живяла там само една година)
  • Много болка има в стиха ти!
  • много красиво но изпълнено с болка стихотворение! от него бликат толкова чувства които са ми познати...до болка познати! и все пак не губи вяра и най-вече не губи усмивката си!!!
  • Напоследък всичко е сиво.Поглеждам през прозореца и облачното небе отново изпива душата ми...Мен ме боли,а Господ?!...
    Ще има светлина,когато дойде и аз ще се усмихна...
    Благодаря ви!
  • Има , Господ, мило момиче, не се отричай
    от него ,сломена от тъгата,ти само повярвай
    и ще видиш!Самият Христос е бил разпнат пред
    очите на Богородица, всичката болка на света
    са изстрадали заради нас,желая ти вяра и светлина.С обич.
  • Красиво, тъжно и отчаяно!!!Защо е това отчаяние и тази загуба на вярата в Бог, в онова утре което може да бъде по- хубаво.Кой е казал че пътят е лек, не е лек, но това което не ни убива ни прави по- силни.Силата е в това да продължиш напред, въпреки болката, въпреки отчаянието.Силата е в това да не загубиш вярата си.Пожелавам ти много много сила за да преодолееш болката и да намериш щастие.
  • !!!
    Тъжно, но хубаво стихотворение!
    Поздравления, Йоанна!
  • Йоанна, желая ти повече светлина в дните!
    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??