valiordanov (Валентин Йорданов)
1813 1469
6.12.2023 г., 20:24 ч.

Различен 

  Поезия
146 2 2



Понякога съм остър и първичен,
а друг път съм ранен като кошута.
Не съм разбран защото съм различен,
но Лондон не прилича на Калкута.

Прецеждам през сърцето си живота
и често от утайките му кашля.
Ще стигна сам до своята Голгота,
по пътя мой, какво като е прашен?

Винаги съм вярвал в гласовете
които ме предпазват от провали,
но силна вяра имам на ръцете
и те са ми кумир и идеали.

Различните са все недоразбрани
и всеки се опитва да ги спъне.
Вместо да светят, целите са в рани
но няма сила дето да ги сгъне.

А времето лети неудържимо.
Еднаквостта измаря сетивата.
В едно сърце, надежда още има –
различието ражда светлината.



 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Различните са все недоразбрани
    и всеки се опитва да ги спъне.
    Вместо да светят, целите са в рани
    но няма сила дето да ги сгъне."

    Браво!
  • Да бъде светлина.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??