Различен
Понякога съм остър и първичен,
а друг път съм ранен като кошута.
Не съм разбран защото съм различен,
но Лондон не прилича на Калкута.
Прецеждам през сърцето си живота
и често от утайките му кашля.
Ще стигна сам до своята Голгота,
по пътя мой, какво като е прашен?
Винаги съм вярвал в гласовете
които ме предпазват от провали,
но силна вяра имам на ръцете
и те са ми кумир и идеали.
Различните са все недоразбрани
и всеки се опитва да ги спъне.
Вместо да светят, целите са в рани
но няма сила дето да ги сгъне.
А времето лети неудържимо.
Еднаквостта измаря сетивата.
В едно сърце, надежда още има –
различието ражда светлината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
