2.07.2007 г., 14:04

Различен от другите

841 0 0
Живееше някога момиче наивно,
което се връзваше на всяко момче,
всеки я желаеше, на всеки се пускаше
и винаги оставаше с разбито сърце.

Чудеше се защо все на нея
съдбата даваше лоши подаръци,
след като тя даваше всичко от себе си
и не зачиташе никакви граници.

Момчетата и сваляха звезди,
тя жестоко им се радваше,
тя обичаше тези игри
и падаше, и ставаше!

Влюбваше се лесно,
и лесно я раняваха,
обичаше от сърце,
затова без усилия я пленяваха...

Мислеше това за любов
и че всичко за нея е мъжкия пол,
желаеше всички
и живееше с мисълта да вкара поредния гол...

Докато не срещна момче,
доста по-различно от всичките други,
пожела го ужасно и
реши да се потруди.

Обикна го зверски
и желаеше само него,
подари душата си и
сърцето си смело...

А той наистина беше различен...
не сваляше звезди и дъги,
правеше се на недостъпен
и и разбиваше всичките мечти.

Но тя го желаеше много,
заради гадното му държание,
чудеше се как така го обича
и то без основание...

Но той я обичаше нея,
тя знаеше това,
за първи път беше толкова вярна,
за първи път не беше просто игра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...