Jul 2, 2007, 2:04 PM

Различен от другите

  Poetry
838 0 0
Живееше някога момиче наивно,
което се връзваше на всяко момче,
всеки я желаеше, на всеки се пускаше
и винаги оставаше с разбито сърце.

Чудеше се защо все на нея
съдбата даваше лоши подаръци,
след като тя даваше всичко от себе си
и не зачиташе никакви граници.

Момчетата и сваляха звезди,
тя жестоко им се радваше,
тя обичаше тези игри
и падаше, и ставаше!

Влюбваше се лесно,
и лесно я раняваха,
обичаше от сърце,
затова без усилия я пленяваха...

Мислеше това за любов
и че всичко за нея е мъжкия пол,
желаеше всички
и живееше с мисълта да вкара поредния гол...

Докато не срещна момче,
доста по-различно от всичките други,
пожела го ужасно и
реши да се потруди.

Обикна го зверски
и желаеше само него,
подари душата си и
сърцето си смело...

А той наистина беше различен...
не сваляше звезди и дъги,
правеше се на недостъпен
и и разбиваше всичките мечти.

Но тя го желаеше много,
заради гадното му държание,
чудеше се как така го обича
и то без основание...

Но той я обичаше нея,
тя знаеше това,
за първи път беше толкова вярна,
за първи път не беше просто игра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...