Различната си тръгна
Към колекцията си ме прибави,
колекцията от минали емоции.
Сложи ли ме? О, даже ме сравни?!
Ще кажеш ли какво ти се получи?
Май от всичките изпъквам аз,
нескромно, но е истина горчива.
Изпадна ли в размисли, в захлас?
Започна ли носталгията да те убива?
Тъжно ли ти е, че ме прогони,
че с теб приличаме си осъзна?
Аз не следвам чуждите шаблони,
един за друг сме вече си призна.
Но след всички думи, дето ги изрече,
в противоречие на действията ти,
не мислиш ли, че дръпнах те далече...
възможно най-далече от сърцето си.
След време може и да те поискам,
пак да те потърся... да се доверя.
Но дотогава мисля да не бързам,
не за друго, просто нямам сили за това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
