Различното така извива
Lycki & Mojsei
-Сърцата си преплетохме с нежност,
достигайки пътеките невинни
и в полет тих – на безметежност,
почувствахме се даже и наивни.
-Душите, от любов разголени,
познаха онзи дъх интимен,
чрез който, заедно помолени,
поехме в полета взаимен.
-Ръце, в милувката преплели,
дъх взаимен ги прекръсти
и ето ни – стоиме онемели,
а чувствата ни са така чевръсти!
-Създадохме си собствена дъга
по начин – чрез приятелство – достоен
и тя е в сърцата - тука и сега
в мига любовен – зноен.
-В този миг прелива страст
и няма нищо тук различно,
а щом достигнем до контраст,
решаваме го най-прилично.
-Различното така извива,
че ражда и стенание,
но сили любовта налива
по ръб на идващо страдание.
-Горим отново в желание
и виждаме какво нарочно
издига ново обаяние,
запазващо усилието ни непорочно.
-Достигаме следите бледи,
оставени в писменото слово
и първи източници – веди
взривяват силите отново.
-Стихът ни Мо – достоен, горд
показва, че сърцето ти ме люби,
а ти оставаш моя лорд,
не можещ битка да загуби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
