Зарови ме някъде дълбоко в себе си.

Просто, за да те забравя.

Закопай ме с всяка моя мисъл и желание.

Просто, за да се забравя.

Не обичам начина, по който изговаряш тайните си.

Не обичам твоя собствен мраз.

Лятото е есенният цвят.

Поемам дъх.

За болестите си не искам да говоря,

ти може би си умен, знаеш.

Но по-добре да бъда бяла.

Снегът е есенното предсказание.

Проскърцване, заключена,

но не посипана.

Не искам да се връщаш пак и пак.

Но може би това е волята на моя смисъл.

Заразно е да бъда твоя,

но нямам лек за прецъфтяването.

Надеждата е есенното отрицание.

Пролетен ли си?