aranhuez (Нели) aranhuez (Нели)
134
5.09.2007 г., 23:04

Разлистване

643 0 3
Препуска сърцето ми с тропот -
и нарисувах в ума си със щрихи
мечтите си -

ах, под купола на катедралата
видях съвършения цвят,
разлистен във мозаечен кръг.

Сърцето ми се разпукна
като пъпка на пролетен цвят
с обичта ни...

Щрихът на мечтите ми
е вече картина - в цветове и форми
рисувам - рисуваш и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Браво, Нели!
    Много ми хареса стиха ти!
    Картина е!
    Поздрави от мен!
  • aranhuez (Нели)
    aranhuez (Нели)
    Много се радвам, че ти допада как пиша, Магдалена! И твоите стихове са много хубави, на мен те също ми допадат! Писането и усещането на света са неща, които откриваме в сродни души. Имам една приятелка, с която от деца си пишем писма, въпреки, че живеем в един град! Но тя предложи и каза, че в писането човек описва душата си. Беше много преди да се появи интернет-а, в далечната 1983-та г. Целувам те и поздрави от мен, Маги!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много хубав стих , мила Нели, написан с душа на художник. Зарадва очите и душата ми. С обич.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0