5 сент. 2007 г., 23:04

Разлистване

648 0 3
Препуска сърцето ми с тропот -
и нарисувах в ума си със щрихи
мечтите си -

ах, под купола на катедралата
видях съвършения цвят,
разлистен във мозаечен кръг.

Сърцето ми се разпукна
като пъпка на пролетен цвят
с обичта ни...

Щрихът на мечтите ми
е вече картина - в цветове и форми
рисувам - рисуваш и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Нели!
    Много ми хареса стиха ти!
    Картина е!
    Поздрави от мен!
  • Много се радвам, че ти допада как пиша, Магдалена! И твоите стихове са много хубави, на мен те също ми допадат! Писането и усещането на света са неща, които откриваме в сродни души. Имам една приятелка, с която от деца си пишем писма, въпреки, че живеем в един град! Но тя предложи и каза, че в писането човек описва душата си. Беше много преди да се появи интернет-а, в далечната 1983-та г. Целувам те и поздрави от мен, Маги!
  • Много хубав стих , мила Нели, написан с душа на художник. Зарадва очите и душата ми. С обич.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...