О миг пропуснат...
Може би смъртта
тъй не боли
и не е толкоз страшна.
О миг пропуснат...
Имам ли вина?
Или така реши съдбата властна?
Ако не беше ти пропуснат миг
аз знам -
не би родил се този стих...
Аз мразя до полуда този стих...
Но как да спра?
Как да те върна, миг?
О, миг пропуснат...
© Росица Всички права запазени