24.10.2009 г., 23:43 ч.

Разминаване 

  Поезия » Философска
467 0 1

                                               Разминаване

 

Много години се търсих,

но не успявах да се намеря.

Мигове отмервах,

чувства  разлиствах,

обезкръвявах ехидства.

Отричах, изследвах,

ослепявах тотално,

прогледвах.

Съмнение пиех -

целта да открия.

Сълзи преглъщах,

когато птиците пеят.

Гасих неврони,

които тлеят.

Търсих слънца

сред виелици зимни.

За грехове се наказвах.

Не се отказвах...

Ту блесна като светкавица

поразяваща и сърдита,

ту се свирам в раковина пробита.

Но един ден

непреднамерено,

без провокации,

без инвазия

от себе си излазих.

В точното време,

на точното място

се  изнизах

и осъзнах,

че аз и  моята себепредстава

сме обратни ленти

в двупосочен път.

По дяволите,

каквото ще да става!

Най-важното е,

че се открих!

Но глас опониращ и тих

до мене засрича: "Хей, момиче,

май че до край се изгуби вече!

Отговорих: "Не виждаш мен,

а представа, човече!"

 

                                                                        Диана   Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виждаме себе си и другите такива,каквито искаме да се виждаме,а не как-
    вито сме.Всъщност опознавме себе си чрез другите и другите чрез себе си,
    но се случва само с много положителна нагласа.Благодаря ти и бъди
    щастлива!
Предложения
: ??:??