26.02.2014 г., 20:57

Разминаване

574 0 1

Не се напаснахме добре ти, моя същност,

от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,

остави славянското и френското изкуство,

остави идеята, че си младеж.

Не се напаснахме и толкова, накриво

живеем дълго в неединен свят,

поглеждаш през окото ми - красиво,

поглежда в другото - огромен мръсен град.

Не си го вмести твоя взор в сърцето,

изплю го с тухлите и със пръстта,

не го остави и да ти е чуждо,

погледна го и си го пожела.

А аз не исках, мое себе,

ни този свят, ни вечността.

Едното ми око ще вземе,

а другото ще отстрани света.

Едното ще побира стрък вселена,

другото ще го изплаче и така,

това безкрайно войнство ще ни вземе,

 приятелството и смеха.

 

Защото с теб не се напаснахме добре

и всяка твоя кривина ме пълни щедро

не със злоба, пита с векове,

а със тракийското и българско изкуство,

да леем вино вместо да се храним с плодове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....