Не се напаснахме добре ти, моя същност,
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво
живеем дълго в неединен свят,
поглеждаш през окото ми - красиво,
поглежда в другото - огромен мръсен град.
Не си го вмести твоя взор в сърцето,
изплю го с тухлите и със пръстта,
не го остави и да ти е чуждо,
погледна го и си го пожела. ...